Бог му се явил и казал: „Николай, влез във всенародния подвиг, ако искаш да получиш от мене венец. Обърни се към людете, та в тебе да се прослави името ми!”.
Св. Николай Мирликийски Чудотворец се родил през втората половина на ІІІ век в Мирликийския град Патра, Мала Азия. В житията животът на светеца е представян като своебразна смесица от истини и легенди. През целия си земен път Никола Мирликийски полага усилия да помага и направлява хората към благоденствие и християнска добродетелност. Народът го боготворял и приемал като духовен баща,а упоритостта и всеотдайността му му създали слава на чудотворец.
Светецът завършва живота си на преклонна възраст в град Мир през 342 г. От 1099 г. насам мощите му се намират град Бари, Италия.
Християнската принадлежност на Никола била предначертана от самото му рождение. Според поверието в майчината си утроба той винаги се ориентирал с краката на изток, а с главата на запад. Когато го кръщавали, сам се изправил на крака и престоял така цели 3 часа в чест на Св. Троица, а като бебе отказвал да бозае в сряда и петък, за да спазва строг пост.
При подялбата на света според народнохристианския мит св. Никола получава моретата, реките и езерата. Чудотворецът станал повелител на целия подводен свят, подобно на Посейдон, и владеел всички риби и водни демони (морски юди, змеици и др.). Според легендата веднъж, когато св. Никола тръгнал да се поклони на Божи гроб, в морето се разразила буря. Един от моряците паднал от върха на мачтата и всички мислели, че е умрял, но светецът го възкресил и успокоил морето с молитви. Оттогава насетне Никола е смятан за повелител на морските бури и закрилник на моряците.
Светецът бил познат сред народа и под името „Стари св. Николай”. По силите му било да заповядва на моретата, водите и ветровете. Наред с добрите дела, Св. Николай Мирликийски можел и да вреди. Покровителят на моретата бил закрилник и на изпадналите в беда, смирявал непокорните и поощрявал работливите. Той можел да спаси моряците от беда, но ако се разсърдел - пускал заключените в една пещера ветрове и се разразявала страховита буря. С опеката му се позлвали още сиромасите, несправедливо осъдените, затворниците, банкерите, търговците, воденичарите и ловджиите.
Според поверията светията притежава свръхчовешка сила - с крила хвърчал над моретата, и несметните богатства на подводния свят - плава със златен кораб, има златна гега, пие от златна чаша, строи черкви и манастири от злато и сребро.
Св. Николай Чудотворец се почита и като закрилник на дома и семейството. Светецът пази както от природни бедствия, така и от мошеници и крадци. Ако един дом е закрилят от св. Николай, той е защитен от всякакви посегателства.
Честването на св. Николай Мирликийски се радва на специално отношение в районите, където риболовът е основен поминък. Ритуалът изисква първият улов да бъде принесен в жертва на светеца, а костта от главата на рибата с форма на кръст се запазва и може да се използва в лечебни магически практики. На Никулден задължително се консумира риба. Широко популярна е приказката: „На Никулден човек трябва да си почопли зъбите с рибя кост, макар и от боклука да я вземе”.
В народните вярвания св. Никола е господар и на зимните студове, ледове и бури. Фактически той носи първия сняг, разтърсвайки своята дълга бяла брада, светецът изсипва първите снежинки. Поговорката гласи: „Днес му е денят, утре му е снегът”.
Поради своята преданост и себеотдаване св. Николай се празнува от народа два пъти в годината - Летни (9 май) и Зимни (6 декември) св. Николай.
На Никулден (6 декември) традиционно се консумира шаран. Според поверието шаранът е слуга на светеца. Затова задължително на празника се приготвя рибник (опечена в тесто цяла риба), от който задължително се раздава. На обредната трапеза присъстват също така: боговица, никулденски кравай; варена царевица, жито или булгур; постни сърми и чушки. Ритуалът повелява най-възрастната жена да прикади, а стопанинът да вдигне високо хляба, който символизира високото израстване на посевите. Трапезата не се вдига цял ден, а остава до късно през нощта на разположение на домакини и гости.
На Никулден се случват и други важни неща. На празника се правят предсказания за времето и бъдещата реколта, присъстват и много женитбени елементи. Момите за женене ходят на църква, за да поднесат на иконата на светеца цветя и дарове, а на последното празнично хоро - сглядното, момите се ловят на хорото, а ергените и техните родители ги оглеждат.
Установяването на връзка със света на мъртвите е сред основните ритуални практики в този ден. В обреда вземат участие само мъжете, като най-възрастните поемат важната роля да направляват осъществянато на контакт с починалите предци-покровители.
Автор: Лили Георгиева
::