С главния редактор на списание "Меню" Алеко Дянков се срещнахме на чаша бира и той напълно оправда очакванията ми - "леко загръглен мъж в разцвета на силите си". Разговорът започна непринудено, а вероятно комбинацията две в едно - журналист и кулинар едновременно, поддържаше интереса ми през цялото време.

Как се стигна до идеятa за списанието?

Някъде в началото на годината издателите на "баткото" – сп. "Бакхус", решили, че трябва да има такова списание, защото в този вид, в който е замислено, липсва на пазара. Разбира се, направени са всевъзможни проучвания на евентуалния читателски интерес, проведени са допитвания до т.н. "фокус-групи", т.е. представителна извадка от читателската аудитория, и се стигнало до идеята да се създаде новото списание. Следващата крачка била събирането на екипа: Ивелина Иванова, нашата шеф-готвачка, Ясен Панов, художникът, и Драгомир Матеев, фотографът, били налице, защото работят вече за "Бакхус". Оставало само да се намери главния редактор и след конкурс, който включваше и кулинарен тест, избраха мен.

В началото на март седнахме и доразработихме концепцията на списанието. Естествено, не можахме да вкараме всички идеи още в първите броеве, но с течение на времето и с увеличаването на обема (надявам се това да стане съвсем скоро) и те ще влязат. Няма да казвам сега, разбира се, какво точно сме намислили, нека да е изненада за читателките и читателите, но обещавам, че ще е интересно. 

Разбрахме от втория Ви брой, че шеф готвачката е родила. Това няма ли да попречи работата?

Ивелина роди на 22 юни малката Мария, която стана най-младият член на екипа ни. Майка й обаче много скоро ще се завърне и ще продължи да готви, може би още от следващия брой.

Какви цели си поставя вашето издание?

Целите на "Меню" са да покаже на първо място на читателите си, че готвенето е преди всичко удоволствие. Наслада за всички сетива, като се започне от обонянието, та се стигне до докосването. Това удоволствие искаме да предадем и на другите, които може би приемат престоя си в кухнята като някакъв досаден ангажимент и си казват: "Пак ли трябва да готвя!". Нашите рецепти са сравнително лесни за изпълнение, за тях не се изискват някакви особени кулинарни познания и умения, така че от тях могат да се възползват максимално широк кръг читатели. Надяваме се, освен това, да сме полезни с нашите съвети и препоръки за нови кухненски уреди и пособия, които правят живота на готвещата (или готвещия) по-лесен.

Не се ли притеснявате от меко казано нелоялната конкуренция на нискобюджетните издания?

Проблемът не се среща само при кулинарните списания, за съжаление. Но конкуренцията е хубаво нещо, ще ни ръчка да върим напред и да се развиваме в интерес на читателите. Те са арбитърът, който решава съдбата на едно издание. Докато има публика за тези издания, а такава винаги ще има заради по-ниската им цена, те ще съществуват. Нашата задача е да убедим читателите, че качеството е от значение. Мисля, че ще успеем.

Тъй като по-голямата част от нашата аудитория са от нежния пол, моля, представете се по-подробно?

Не знам доколко ще им е интересно. Кое по-точно биха искали да знаят за главния редактор на едно кулинарно списание? Години? Опит като журналист? А какво разбира от кулинария?

Добре де, с две думи: Умници разни казват, че един мъж на 43 е в разцвета на силите си. Значи аз цъфтя, та връзвам, и то два пъти, защото съм Близнак! Журналист съм от почти 16 години, като 10 от тях съм работил в Немска редакция на Радио България. А за кулинарията – според мен в случая най-важното е човекът на този пост да обича да яде. Защото от това произлиза вече и влечението към готвенето, към експериментите в кухнята и към желанието да се общува с по-широк кръг хора на тази тема. И тук е мястото да кажа, че във Вашия форум намерих наистина страхотни съмишленици, на които дължа много.

Живял съм 20 години в Германия, където пристигнах съвсем малък. Там избутах някак си образованието си, но през 1992 г. срещнах Любовта с главно "Л" и тя ме върна в България. Съпругата ми също е журналистка, а от няколко години ми е голяма конкурентка в кухнята, защото започна да готви много добре. 

Като споменахте за Германия, бихте ли ни разказали повече за немската кухня и за немските домакини

В Германия научих много интересни неща за кулинарното изкуство. Първо трябва да опровергая категорично един български предразсъдък – че германската кухня не била хубава. Напротив, много е вкусна! Освен това е много разнообразна, защото всеки край си има собствени специалитети. Едно от нещата, на които бихме могли да се научим от германките, е да не преваряваме зеленчуците например. Забелязал съм, че много български домакини правят тази грешка, въпреки че отдавна се знае, че така всички витамини "отиват на кино". Другото – да обръщаме повече внимание на качеството на храните, които купуваме. Слава Богу, това вече си проправи път в България и хората знаят какво да пазаруват. 

Освен яденето имате ли някакви други хобита?

Другото ми голямо хоби, което за година и половина дори ми беше професия, е риболовът. На пръв поглед между готвенето и риболова няма нищо общо. Но на някои хора и двете занимания им действат успокояващо, и аз съм един от тях. Когато съм изнервен или ядосан, много обичам да сготвя нещо, защото готвенето отвлича вниманието ми от неприятните емоции и ме кара да се съсредоточа върху нещо съвсем различно. Същото е и с риболова – не познавам по-успокояващо хоби. Човек е сред природата, диша чист въздух, гледа водата и дърветата и лови, ако е рекъл Господ, някоя и друга риба.

А обичате ли да готвите това, което сте уловили?

Аз съм от ония риболовци, които не ядат улова си. Не обичам много риба, защото като малък щях за малко да си отида млад и зелен от една костица, която ми се беше забила в гърлото. След като изгълтах кората на половин сух хляб, кашлях, пих вода като за световно, а тая пуста кост не искаше да излезе, майка ми, която е лекарка, взе една пинцета и огледало, с което светеше в зейналата ми паст, и я извади. От тогава почти не ям риба. Освен това съм привържаник на движението "Catch And Release", т.е. "Хвани и пусни". Риболовът за мен е хоби, спорт, начин на отмора, но в никакъв случай не е начин на прехрана. А и предпочитам, ако ще готвя риба, някой да ми я изчисти и филетира предварително.

Какво бихте пожелали на нашите читатели?

Първо: Да не се плашат от кухнята и от готвенето! Второ: Да готвят с любов и фантазия, защото така стават най-добрите манджи! И трето: Да не им се пресече застройката!