"Защо търсите живия между мъртвите? Няма Го тука в гроба! Христос възкръсна!"
Евангелие от Лука 24:5,6

Първият и най-големият от празниците на новозаветната църква е Великден, или Възкресение Христово. На този ден се отбелязва възкресението на Исус Христос - Божият Син, който със смъртта Си изкупил греховете на човечеството, а с възкресението Си дал надежда за живот след смъртта.

Денят на празника е установен от Първия вселенски събор през 325 г. Обикновено православният Великден се чества между 4 април и 8 май. Източната православна църква ползва юлианския календар. Oсвен това, Великден не трябва да се празнува преди еврейската Пасха. Католиците се придържат към григорианския календар и празнуват Възкресение през първата неделя след първото пълнолуние от пролетното равноденствие, т.е. между 22 март и 25 април.

Последната седмица преди Възкресение се нарича Страстна. Тогава се припомнят събитията от последната седница от живота на Исус Христос от момента, в който тържествено влязъл в Йерусалим, до деня, в който бил разпънaт на кръста и възкръснал на третия ден.

По време на Страстната седмица православната църква извършва няколко служби, на които е редно да се ходи. Тази седмица е последна от Великденския пост, който продължава осем седмици.

По време на този пост са забранени храните от животински произход, шумното веселие и други видове развлечение. В края на Страстната седмица се “тримири”, т.е. не се яде нищо, може само да се пие вода. Това според някои трае последните три дни преди Възкресението, а според други – само един ден.

В четвъртък преди Възкресение се боядисват Великденските яйца.Съществуват много варианти относно вярванията, свързани с появата на тази практика. Според една от легендите, това е свързано със случка, станала, когато Христос бил на кръста. В този момент в подножието на Христовия кръст дошла кокошка и снесла яйце. Кръвта, която се стичала от Христовото тяло, обагрила яйцето в червен цвят и затова възникнала практиката да се боядисват яйцата. Според друга версия, Мария Магдалена застанала пред император Тиберий и му поднесла в дар червено яйце с думите “Христос Възкръсна!” (това били първите думи от проповедта й).

Боядисаните яйца, според народните вярвания, имат магическо и предпазващо свойство, поради което първото яйце или се заравя в нивата за плодородие, или се държи на иконата, за да се “лекуват” болните с него. Когато домакинята боядиса първото яйце, тя натърква с него бузките на децата, за да са здрави. При други народи на яйцето му се приписва силата да гаси пожари, само че, преди да се хвърли яйцето в огъня, стопанинът трябва да обиколи с него къщата си три пъти. С червено яйце в ръка се издирва и загубен добитък.

На “разпети петък” не се върши никаква домакинска работа. Тази забрана отдавна е загубила значението си като почит към смъртта на Христос и се е превърнала в суеверие, което гласи, че който работи на този ден, ще го сполети нещастие. Затова домакините, които не са успели да боядисат яйцата в четвъртък, правят това в събота. На този ден се правят и Великденските хлябове, в които се вмесват боядисани яйца.

В събота, два часа преди полунощ, започва службата в православната църква. На нея ходят всички, като носят със себе си по едно боядисано яйце. Когато свещеникът обяви Възкресението на Христос, всички се поздравяват и заедно с това прекратяват Великденския пост, като изяждат яйцето.

Неделята, понеделникът и вторникът са посветени на веселието. По традиция на тези дни се играят хора на мегдана. На тези хора родителите избират брачните половинки на децата си. Много е важно всички да са с нови дрехи, най-вече момите, не само за да се харесат, но и за да покажат, че са работливи и са успели да си ушият новите дрехи.

Великден не приключва изцяло само в рамките на посочените дни. В периода между него и Петдесетница традиционният поздрав е “Христос возкресе!”.

***

Великден при другите народи:

В Русия на празничната трапеза се слагат пасха (сладкиш от пресована извара), кулич (козунак), боядисани яйца и агне, изпечено от тесто с много захар и масло. Този символ напомня за жертвата на Исус на Голгота. Тъй като Великден е празник на възкресението, на масата се слагат и житни или овесени кълнове: зърното символизира смъртта, а покаралите листенца – възкръсването, възраждането. Не е задължително да се ядат тези кълнове, въпреки че са много полезни. Кулич се пече, за да се напомни прощалната вечеря на Исус с учениците. Този вид козунак се прави от по-рядко тесто, като за кекс и се пече във високи цилиндрични форми, с вместимост 1 - 1 и 1/2 л. В старинните руски пещи куличите се пекат в големи десетлитрови форми.

В Полша на празничната трапеза се сервират най-различни ястия от месо, млечни продукти, тестени изделия (мазурки и бабки – кекс от козуначено тесто). На масата се слага фигурка на агне, направена от захар или масло. За да се знае, че не всичко в живота е сладко, се поднася и настърган хрян. Всичките ястия се освещават в църквата.

В Чехия, Унгария и Словакия се правят подобни на полските празнични ястия, но при всички има и свои национални особености. Чехите например пекат “мазанец” – сладки кръгли кифли със стафиди и бадеми; в Словакия се севрвира за десерт “паска” – пирамида от пресована извара със сметана, захар, яйца и масло, която се украсява със захаросани плодове. Чешките момичета пръскат момчетата с вода, за да отмият от тях следите от зимата. След това им подаряват боядисани яйца.

В Гърция Великден се празнува много тържествено и пищно. Празничния обяд започва с maeyeritsa (овнешка шкембе чорба със застройка от яйца и лимонов сок). Това ястие замества агнето. Пече се tsoureki – козунак, който понякога се украсява с боядисани яйца. Традиционният десерт е баклава и бисквитки koulourakia във формата на венец.

В Англия на празника се събира цялото семейство. На трапезата се слагат: печено агне със зеленчуци, великденска торта (simnel cake), боядисани яйца. В неделя сутринта на закуска се поднасят кифлички, украсени с кръст (hot cross buns). В Ланкашир се прави състезание: от стръмен хълм се спускат варени яйца и побеждава този, чието яйце първо стигне до подножието, без да се счупи.

В Италия пекат сладкиш, в който се вплитат боядисани яйца. Правят и cassata – пандишпан с рикота. Празненствата са пищни и зрелищни, а на масата има много сладкиши. В Ломбардия се пече хляб във формата на гълъб. В Лигурия пък правят torta pasqualina (нещо като наложена баница със сирене, яйца и зеленчуци) от тридесет кори, символизиращи годините от живота на Христос.

На Филипините Великден започва със среднощна трапеза, на която се поднасят традиционни месни ясния, като например adobo. Децата също участват в тази вечеря, защото ако спят, а не се хранят с възрастните, те ще оглушеят!?!

В много европейски страни (най-вече Германия) любим герой е великденският заек. Според една от версиите, езическата богиня Естра превърнала една птица в заек, но той продължил да снася яйца. Друга версия гласи, че родителите на децата в едно бедно планинско селце скрили шарени яйца в храстите, за да изненадат дечицата. На сутринта малчовците тръгнали да търсят яйцата и от храстите изскочило зайче. Тогава децата решили, че яйцата са донесени от заека.