Великият пост е най-важният и най-продължителният от многодневните пости. Той припомня за четирийсетдневния пост на Исус Христос в пустинята, въвежда в Страстната седмица и в най-светлия христиански празник Възкресение Христово - Великден.

 

Постът не е просто диета - въздържанието от определени храни (най-вече тези от животински произход) не е самоцелно. Идеята на поста е чрез лишаване на тялото да се смири душата. Постенето не се афишира, това е решение, което човек взима доброволно, а не (или поне не би трябвало да бъде) принудително. По време на пост унилите и скръбни изражения са неуместни. Когато пости и се моли, човек се доближава до Бога.

 

По време на пост, човек трябва да се въздържа и от сексуални контакти. Смята се, че децата, заченати по време на пост, също носят отговорност за невъздържанието на родителите си. Те често страдат от наследствени и хронични заболявания и има проблеми с възпитанието им, поради тяхната несдържаност и своеволие.  

 

Великият пост е време за молитви и покаяние. Подготовката за него започва три седмици по-рано, като през това време в църквата се четат съответните текстове (през първата седмица – за бирника и фарисея, през втората – притчата за блудния син, през третата – текстове за Страшния съд). През втората седмица народът отбелязва Месни заговезни. На трапезата се поднасят месни ястия – кокошка, свинско с варива; след това до края на Великденския пост е забранено да се яде месо. Третата седмица завършва със Сирни Заговезни и обичая Прошка, без който не може да се започне заговяването (въздържанието от храни с животински произход). На Сирни заговезни се консумират млечни храни и яйца. Обичаят изисква да се поднесат баница със сирене, мляко с ориз, варени яйца, бяла халва с орехови ядки, риба.

 

По време на поста всяка седмица е посветена на някакво събитие или личност, чиито дела призовават към смирение и покаяние:

 

- През първата от Великденския пост ограниченията са по-строги, а  богослуженията – по-продължителни. Тогава се освещава вареното жито, което се приготвя в памет на великомъченика Теодор Тирон. През царуването на византийския император Юлиан Отстъпника, светецът се явил насън на епископа на Антиохия и го предупредил, че нечестивият владетел е наредил да се наръсят продуктите на пазара с кръв от идоложертвени животни. За да не съгрешат християните, през цялата седмица не трябвало да купуват нищо, а да се хранят само с варено жито.

 

- През втората седмица се чества св. Григорий Палама, който развил учението за поста и молитвата.

 

- Третата седмица е посветена на Св. Кръст, за да напомни на вярващите за страданията и смъртта на Спасителя.

 

- Неделята от четвъртата седмица се посвещава на св. Йоан Лествичник, написал съчинение за добрите дела, които довеждат до Божия престол.

 

- В съботата от петата седмица се чества Пресвета Богородица, а в неделята – преп. Мария Египетска, ярък пример за покаяние и обръщане на голям грешник.

 

- Съботата от шестата седмица (Лазаровден) е посветена на възкресението на Лазар, брат на Марта и Мария от Витания. Исус Христос го извел от гроба и го върнал към живот.

 

- Шестата неделя (Цветница или Връбница) е посветена на тържественото влизане на Исус Христос в Ерусалим в навечерието на еврейския празник Пасха. Според евангелията Месията влязъл в града на осел, а хората го посрещнали с почести като цар и разстлали пред него дрехите си и клонки от дърветата наблизо (няколко дни по-късно същите хора крещели: ‘Разпни го!’).

 

В различни текстове църквата отбелязва и възпява на този ден царската слава на влизащия в Ерусалим Христос, но загатва за неговото бъдещо страдание, смърт и възкресение. В църковното богослужение цветното клонче е символ на възкресението. Сутринта на празника свещениците освещават в църквата върбови клончета. Вярващите ги взимат и отнасят в домовете си за здраве.

 

Какво казват медиците за постенето?

 

От медицинска гледна точка постът е идеално балансирана система за здравословно хранене. Често хората се хранят нерационално, като претоварват организма си с белтъчини (набавени най-вече с месо и месни продукти). Временното ограничение (в количествен и качествен аспект) на храната кара организма да работи ‘на по-малки обороти’. Освен че тялото се изчиства от токсини, то се пренастройва по-лесно към смяната на сезоните и към преминаването към друг тип хранене.

 

Менюто, в което преобладават зърнените храни, зеленчуците, гъбите и плодовете, е изключително полезно и здравословно. Изцяло се изключват месните и млечните продукти, птици, яйца – всички белтъчини с животински произход. Риба може да се яде в определени дни, растителни мазнини – само в събота и неделя. Въпреки това, в постната храна се съдържат всички хранителни вещества, необходими за поддържането на нормална жизнена дейност. Основни източници на белтъчини са соята, граха, фасула, лещата, нахута; на въглехидрати – ръжения хляб, картофите, цвеклото, ориза, елдата; витамини се съдържат в картофите, прясното зеле, репичките, салатите, зеления лук, цитрусовите плодове.

 

Великденският пост се пада по време, когато тялото изпитва остра нужда от витамини и минерали. Затова се препоръчва приемането на витамини и шипков и зелен чай. Най-опасен е недостигът на витамин В1, от който отслабва нервната система. Този витамин се съдържа в бобовите и житни храни (зародиш, ръжен хляб, пшеничен пълнозърнест). Храната може да се посоли малко повече. Недостигът на сол води до разстройство на работата на сърдечния мускул, слабост и световъртежи. Желязото също е необходимо за правилното функциониране на организма и се набавя, заедно с белтъчини, чрез гъби (най-вече манатарки). В меда се съдържат цял спектър от необходими вещества: желязо, магнезий, мед, хлор, калций, натрий, фосфор, алуминий и др. Две чаши прясно изцеден сок на ден зареждат с витамини и подпомагат перисталтиката.

 

И така, постът не е диета, а важна част от живота на всеки вярващ. Той е съпроводен с молитва.

Постът не е вреден за тялото, дори напротив – така то се пречиства от токсини и става по-устойчиво към заболявания и инфекции.

Постът показва, че човек има нужда от съвсем малко неща, за да живее; здравето му зависи не от изискани и сложноприготвени ястия, а от обикновени храни и напитки.

Постът много скоро показва пороците и страстите, които господстват в човешкото сърце, това, което плътта обича най-много.

Постът прави хората по-склонни да се молят и да размишляват за Бога. ‘Който пости, той с добър дух се моли’ – Йоан Златоуст.