Представата за Исландия за голяма част от сънародниците ни се изчерпва с гейзерите. Футболните фенове знаят Гудьонсен, а музикалните маниаци - Бьорк. За шахматистите това е арената на легендарния мач между Боби Фишер и Борис Спаски. Политиците пък ще припомнят историческата среща в Рейкявик между Михаил Горбачов и Роналд Рейгън. Всъщност историята на острова предлага и много други значими събития.

Открита от ирландски монаси, Исландия дълго време останала незаселена. Това все пак станало между 874-930 г. сл. Христа. Колонисти били скандинавците (основно от норвежки произход). За първи заселник се смята Инголфур Арнарсон, който през 874 г. се настанява в района на днешната столица Рейкявик. Името на града в превод означава "димящият залив". Всъщност норвежците избягали в Исландия от произвола на крал Харолд Красивата коса. Тук клановете заживявали свободно.

За да избегнат всякаква тирания, се разбрали да провеждат събрания, на които да решават конфликтите. Те се организирали в разстояние на две седмици в средата на лятото и получили названието алтинг. За място на събранията била избрана вулканичната местност Тингвендлир. Това е началото на приказката за тази малка по територия, но значима за историята държава. В подкрепа на това е достатъчно да се споменат две събития. През 986 г. исландският вожд Ерик Рижия е изгонен от острова за убийство След като напуска Исландия, изгнаникът открил о-в Гренландия и създал там поселище. Неговият син Лайф Ериксон пък стигнал Америка през 1000 г. Цели 492 години преди Христофор Колумб. Ериксон и неговите викинги акостирали на територията на днешен Нюфаундленд и Лабрадор (Канада). В сагите непозната страна се нарича Винландия. В тях се споменава още, че исландците от Гренландия често ходели на лов във Винландия.

През 1015 г. викингите дори решили да се заселят в Новия свят. Към Америка поели два кораба със занаятчии. На единия от тях била и дъщерята на Ерик Рижия - Фрейдис. Наследила буйния характер на баща си, тя организирала бунт на кораба. Наредила да избият всички пътници. Самата Фрейдис лично съсякла с топор пет от жените на занаятчиите. Викингите обаче не успели да се заселят в Америка, защото местните племена ги посрещнали на нож. Освен с откриването на Америка 1000 г. е свързана и с приемането на християнството от исландците. Църквата бързо започнала да забогатява, което довело до сблъсък със старите вождове. В резултат на това в Исландия избухнала гражданска война. В резултат през 1262 страната била превзета от Норвегия. Статуквото се запазило до 1380 г., когато Исландия и Норвегия преминали под владичеството на Дания. Датският монопол върху търговията (особено рибната) бил жесток и държал в постоянна бедност жителите на далечния остров. Чак през 1918 г. Исландия получава частична независимост. Но унията с Дания се запазила, а крал Кристиан X станал глава на двете държави. Пълна свобода островът получил едва на 17 юни 1944 г. На тази дата алтингът се събрал в Тингведлир и обявил Исландия за република. За първи президент бил избран Свен Бьорнсон.

***

Поради суровия северен климат хората на този северен остров не са имали кой знае какъв избор на продукти и са се задоволявали с насъщното. Поминъкът в Исландия и днес е риболов и овцевъдство. От известно време, с помощта на естествената енергия и топлина на гейзерите се отглеждат парникови зеленчуци. Всичко останало се внася отвън. 

Ястията от исландската кухня са прости, вкусни и питателни. Такива са например традиционната исландска чорба и печеното агнешко. Все още се използват старовремските начини за обработка на хранителните продукти, както във времената, когато фризери и хладилници не са съществували. Месата основно са пушени, а рибата – сушена, маринована и осолена.

Ястията от риба  са невероятно изискани – в менюто на рибните ресторанти има приготвени по най-различен начин сьомга, палтус, скариди, дори приготвена по специални исландски рецепти акула.

Някои от традиционните за страната ястия обаче могат да ги консумират само местните жители. Пример за това е hakarl – изгнило месо от акула, заровено за шест месеца, за да се разложи до необходимата степен (в Исландия яденето на hakarl е своеобразен тест за преминаване от юношеството към мъжеството – само зрелият мъж може да консумира хладнокръвно това вонящо нещо). Други такива деликатеси са: hrutspungur – мариновани в млечна саламура овнешки тестиси, сплескани като бисквити, svid – овча глава, разрязана на две, кипната и поднесена почти сурова или маринована (заедно с очите). Ястието slatur представлява накълцани овчи карантии, сварени в шкембе - нещо подобно на кървавица. По-малко шокиращи за несвикналите туристи са:  hardfiskur (трескова риба), bleikja – овъглено месо, lundi – месо от чайка. Други ‘екзотични’ деликатеси са устни от кит, пържоли от кит, месо от морска котка.

Едно от уникалните ястия е skyr, нещо средно между извара и кисело мляко, направено от каймак и бактериална култура.

От напитките най-разпространено е кафето. Алкохол също има, но поради високите му цени употребата му е ограничена. Бирата в Исландия е била забранена в продължение на 75 години, а употребата й е разрешена от 1 март 1989 година. Традиционната исландска силноалкохолна напитка е brennivin (нещо средно между водка и уиски), която се приготвя от картофи и се ароматизира с ким.