И все пак, най-известната норвежка риба е сьомгата. Тук тя е най-добрата в света. Среща се във всички оттенъци на червения цвят – от бледо розово, до кърваво-червено. Цветът зависи не само от вида на рибата, но и от начина на приготвяне. Тя се предлага сурова, осолена, маринована, пушена, варена, пържена, приготвена на пара, печена. В Норвегия тя не е била деликатес, а средство за утоляване на глада, толкова разпространено, че в началото на ХХ век сезонните работници включвали в договорите си клауза, според която работодателят нямал право да ги храни със сьомга по-често от два пъти седмично. Международната търговия и туризмът научили норвежците да ценят червената си риба. Те вложили доста средства и усилия за по-атрактивното й предлагане (филетата, които се продават на баснословни цени, се почистват от костите ръчно с пинсети).

 

В продължение на столетия средностатистическият норвежец се е хранил с риба, месо, хляб, мляко, масло и сирене, картофи и херинга. Традициите на т.нар. континентална кухня навлезли в градовете през ХIХ и ХХ в., когато започнали да се използват за готвене вино, подправки и нови продукти.

 

Съвременната норвежка кухня представлява смес от ловджийски ястия с риба и дивеч, обикновенна фермерска храна и континентални традиционни ястия.

 

От месата най-разпространено е овнешкото. От него се приготвя задушено месо със зеле и варени картофи, пушено бутче (феналор) и коледното ястие ‘Пинекьот’ (агнешки ребърца). В горите има достатъчно дивеч – яребици, елени, лосове и др. Еленовото месо се яде само на празници и в ресторанти, тъй като приготвянето му е много трудоемко и изисква специални умения. В Норвегия живее народността саами, които отглеждат елени. Техни традиционни ястия са варени и пушени месо и шкембе, език с бульон, финибиф, приготвен от тънки резенчета еленово месо, задушени със сметана и козе сирене. Месо от лос се консумира предимно в семействата на ловците, тъй като в търговската мрежа цената му е доста висока.

 

Оризът в Норвегия е известен отдавна, но поради високата му в миналото цена, се е смятал за деликатес. От ориз се приготвя много вкусен десерт – оризов крем, който се сервира на големи празници.

 

Един от любимите десерти на норвежците е с романтичното име ‘девойка с воал’. Приготвя се много бързо – върху ред пюре от ябълки (разбити с миксер печени и обелени ябълки) се наръсват натрошени маслени бисквити, отгоре се слага бита сметана, пюре от ябълки, бисквити... и така, докато свършат съставките. Ако десерта се сложи във фризер, става сладоледена торта.

 

Норвежката бира има хилядолетна история. Викингите са пиели домашно пиво – мунгот, силен биер и празничен миед, направен от хмел, вода и подсладени подправки. Твърдият алкохол дошъл в Норвегия през XVI в. и дълго се е смятал за лекарство, тъй като в него са се накисвали различни билки.

 

Аквавит за мнозина норвежци е коледна напитка, след която си допиват с бира. Аквавит (акевит) – е силна алкохолна напитка от картофи и ким; изнася се, също както  и сьомгата. Има няколко вида аквавит, но най-много се цени този, който е пресякъл Екватора два пъти. На етикетите му има специален печат, който се вижда през стъклото на бутилката. Аквавит се сервира в специални чаши от норвежки кристал с високо столче.

 

***

 

Финландия. Финландски национални ястия рядко се приготвят в чужбина. Финландците никога не са били особено богати, а за реколтата си винаги са се трудили здравата. Рибата от морето (херинга) и многобройните ледникови езера (сьомга и пъстърва) винаги е добре дошла на трапезата на финландеца. В горите има дивеч, който внася разнообразие на трапезата.

 

Съвременната градска финландска кухня по нищо не се различава от европейската, но в селата хората са по-консервативни и днес има селища, в които се приготвят техни собствени ястия с техен собствен хляб. Финландия е страната на тъмния хляб и на различните малки хрупкави хлебчета. От Швеция и Русия идва страстта към тестените сладкиши. Лапландия внася своя дял към кулинарното разнообразие с еленовото месо, сьомгата, домашните сирена и горските плодове.

 

Финландската кухня има общи черти и със съседната карелска, както и с тази на другите угрофински народи. Картофите и ръженото брашно са много разпространени в този регион. От ръжено брашно и риба се прави прочутият рибен пирог ‘калакуко’, който се пече цели шест часа. Карелските пирожки са с тънка ръжена коричка, пълнеж от ориз и по форма приличат на ... мокасини.

 

От млечните храни много известна е виили - кисело-сладък млечен продукт, който се консумира суров или в десерти.

 

Много популярни във Финландия са кренвиршите и наденичките. Съчетани със студена бира, те са неотменима част от друго национално удоволствие - сауната.

 

Хайверът се яде със сметана и ситно нарязан лук. Най-любимата риба е сьомгата, която се сервира сурова, осолена или пушена. Опушването е много стар метод за приготвяне и консервиране на храна. Финландските фаворити са месото от елен, овнешко и шунката от свински бут.

 

От напитките най-разпространени са джинът и водката (спомнете си заскрежената бутилка от рекламите), а от безалкохолните – кафето.

 

В скандинавските страни се консумира простичка, но вкусна храна. Използват се продукти с много добро качество и затова вкусът и ароматът им не се заглушават с прекомерно много подправки. За да засищат повече ястията, те се подсилват с мазнини и захар, така студът в тези северни страни е по-поносим. А след някоя друга чашка от прочутите водка, джин или акватика, човек така се разгорещява, че животът на север придобива своето очарование.