Всеки празник е от особено значение за евреите. Въпреки че има три, които се почитат като основни (Песах, Шавуот, Суккот), нито един празник не е маловажен за тях. Причината е, че всичко е свързано с религиозния живот и случайсността не е елемент от ежедневието на хората.

Дори и на пръв погле най-драматичните или пък незначителни събития имат своята връзка с неизменната воля на Бога. Такъв е случаят и с празника Ханука.

През 165 г.н.е Юда Макавей предвожда възстание, в което той и неговите сподвижници извоюват победа над трима сирийски генерали и освбождават Ерусалим и Храма. След това знаменателно събитие евреите прочистват храма от поставените в него идоли, освещават го и на 25 Кислев (тази година 8 декември) обявяват Храма отново за церемониално чист. Оттук идва и името Ханука, което на иврит означава "посвещение".

Евреите искат да запалят традиционния свещник (менора) в Храма, но той е откраднат от хората на сирийския владетел Антиох Епифан. Те правят временен и намират само малко осветено масло, което би било достатъчно да соигури светлината за един ден. Тогава става чудото - маслото стига за цели осем дни. Това е и причината за съществуването на този празник и за запалването на светлините на Ханука. За евреите истинския символ на Ханука е победата на шепа хора над най-силната тогавашна армия, завладяла целия древен Изток.

***

Менората, която се пали на празника, става емблематичен знак, носещ уникалността на юдаизма и на еврейския народ. Заедно с 'Маген Давид' (шестоъгълната звезда на цар Давид), тя се превръща в основен символ не само на държавата Израел, ни и на евреите като цяло. Запалването й е най-важният обичай на празника. Всяка вечер в продължение на осем дни се пали по една свещ, за да напомня за чудото, случило се на празника. Менората има осем гнезда за свещи подредени в редица и едно гнездо, наречено 'Шамаш'. Свещта поставена в него се използва за разпалване на останалите осем. Свещите се палят извън къщата, а свещникът се поставя в дома вляво от входната врата. В днешни дни менората се запалва и се поставя в близост до прозореца, гледащ улицата. Този ритуал се изпълнява на залез слънце и се оставя да гори най-малко 30 минути след полунощ. Обикновено всички членове на семейството присъстват на събитието. След запалването се произнася молитва.

След запалзването на Менора се играе традиционната игра за Ханука - Драйдел. Всички членове на семейството, малки деца и възрастни се включват в играта. Драйдел е най-добрият начин да се отбележи празника. Всеки играч получава равно количество шоколадови монети (Гелт), бонбони или жетони. Всички участници поставят в центъра по един жетон. След което звъртат драйдела (пумпал с четири стени, на всяка от които е изобразена по една буква от еврейската азбука). Когато пумпалът спре да се върти, играчът трябва да направи това, което съответства на буквата. Ако се падне 'Нун' не прави нищо. 'Гимел' означава, че взима всички жетони от масата. При 'Хей' взима половината жетони, а когато е 'Шин' (плати на иврит), оставя всички свои жетони на масата. Победител е участникът с най-много жетони.

***

Всяко ястие от празничната трапеза е символ на нещо. Традиционните ястия за празника се готвят в растителна мазнина, която да напомня за ритуалното масло в храма. Най-разпространени са картофените палачинки латкес и суфганиот (понички с пълнеж). Приготвят се и ястия със сирене, които символизират подвига на Юдит - красива вдoвица, която според легендата спасила селото си от сирийските нашественици. Тя нахранила със сирене и нaпила с вино генерал Холоферн. След като изпаднал в несвяст, тя отрязала с неговия меч главата му. Когато видели обезглавения труп, сирийските войници изпаднали в паника  и се оттгеглили. 

Поднасят се също лукумади, които представляват пържени понички, които се наръсват с мед или захар, и са подобни на сладкишите, които Макавеите обичали и преди битка хапвали, за да имат сили.