 На 6 декември източноправославните християни честват Свeти Никола Чудотворец. Първобразът е историческа личност - Никола Мираликийски, роден през 270 година от н.е. в Патара - Ликия, Мала Азия (днешна Турция). Още като младеж той наследил голямо богатство от баща си и раздал всичко на децата и бедните си съграждани. За добрите му дела се разказвали множество легенди. Така, например, когато един богаташ с три дъщери се разорил и решил да продаде децата си като робини, светията тайно му подхвърлил три кесии със злато и така спасил момичетата от ужасна участ. Той откупувал и други хора от робство.
Източноправославната религиозна традиция го почита като покровител на мореплавателите. Според една легенда, по време на силна морска буря, светецът спасил с молитви моряците на кораба, с който пътувал към Божи гроб. Соред друга светията запушил дупка в кораба с шаран и възкресил моряк, починал при падане от най-високата мачта.
Св. Никола пътувал много по море и от опасностите се спасявал благодарение на божията закрила. В едно от житията му се споменава епизод, в който той обърнал към християнството пирати, нападнали кораба, с който той пътувал.
В образа на свети Никола се преплитат чертите на добродетелния християнин и на езически бог (Посейдон). Това е причината българите да го почитат като патрон на моряците и рибарите, както и като покровител на океаните, моретата, реките и езерата. Смята се, че когато е ядосан, светецът причинява бурите и ураганите. Затова на Никулден моряците остават на сушата.
Свети Никола умира на 6-ти декември 345 година. Паметта му се почита и до днес от Християнската църква именно на тази дата.
В Западна Европа също честват свети Никола (Николаус). В немско-говорящите страни, Холандия и Белгия този ден е особено важен за децата. В нощта на пети срещу шести декември децата оставят обувките си с надеждата добрият светец да ги напълни с лакомства и подаръци. В много райони на запада празненствата за свети Николаус постепенно се трансформират в Коледа.
***
На Никулден се приготвя риба с люспи, най-вече шаран, защото той е слуга на светеца. Голата риба навява асоциации с бедност. Люспите се почистват внимателно, така, че да не падат на земята. Ако някоя люспа все пак падне, тя не трябва да се настъпва, защото който я настъпи, ще се разболее и ще умре. Костите на рибата се събират и изгарят, както на гергьовско агне, закопават се в земята или се пускат в реката или морето.
Традиционните ястия, които трябва да присъстват на никулденската трапеза са рибник (пълнен шаран в тесто) и обреден хляб, като във всяка къща трябва да са по два. Част от тях се раздава на съседите и така може да се прецени, коя домакиня е най-добра в приготвянето им. Останалите ястия на никулденската трапеза са постни чушки, пълнени с ориз, сарми, царевица, зрял фасул.
Ето и някои правила за обработката на шарана:
Люспите на рибата се чистят лесно, ако рибата се потопи за няколко секунди във вряща вода.
Люспите се остъргват от опашката към главата.
За да не се разпръснат люспите из цялата кухня, рибата се почиства в дълбока тава или леген със студена вода.
Перките се отрязват с ножица.
Изчистената от люспите риба се разрязва по дължината на корема - до хрилете. Трябва внимателно да се извадят вътрешностите, така че да не скъсат жлъчката и червата на рибата.
Ако сте избрали шаран, трябва да махнете така нареченото седефено копче или горчиво кокалче, както се нарича в някои краища на България. Това е кокалче на върха на главата при свръзката й с тялото. Ако то остане, ястието ще има горчив вкус.
Почистената риба не бива да се накисва във вода - трябва просто да се измие обилно с вода. След това рибата се подсушава с чиста кърпа и се наръсва с лимонов сок или смес от оцет с вода. Така шаранът трябва да престои поне един час, след което може да се готви.
Рибата трябва да се посолява непосредствено преди готвене.
Ако решите да филетирате шарана, тези съвети ще са ви от полза:
За да не се мърда много рибата, през опашката и се забива пирон, така и двете ви ръце ще са свободни.
След като се отдели главата, кожата се цепва леко близо до опашката. С тънко и остро ножче с едната ръка се реже внимателно месото близо до кожата, а с другата ръка се хваща здраво с клещи и се тегли. Това се прави внимателно, за да не се накъса месото или за да не се заколи обработващия рибата.
Гръбначната кост се отстранява като с тънко и остро ножче се реже внимателно съвсем близо до костта.
Малките костици около също се изрязват.
Това, което остава, след като се отделят филетата (глава, кожа, опашка, перки, и кости), се използва за приготвяне на бульон, основа за рибни сосове или супи.
|
::