Във Франция сирената се сервират между основното ястие и десерта. Също така се предлагат и като мезе към вина и други алкохолни напитки. Предлагаме някои основни правила за поднасяне на този изключителен продукт.

 

Сирената се подреждат върху дебела дъска от красиво дърво. Произвеждат се порцеланови, керамични и фаянсови разновидности, които могат да бъдат и част от сервиз. Изборът на дъска е изцяло въпрос на вкус и лични предпочитания. Красиво подредената дъска допринася за празничното настоение. За украса се използват ядки, плодове, зелени листа лозови, папрат и др. Плодовете имат и друга функция, освен естетическа, те подчертават качествата на отделните сирена. Така, например, гроздето и крушите подхождат на деликатните меки сирена, а орехи и бадеми вървят с по-мазни сирена. Сините сирена изглеждат по-ефектно, а и вкусът им е по-мек с резенче авокадо. Ябълките и смокините са подходящи за почти всички видове сирена.

 

Избират се пет или повече различни сирена, като е добре да има меко (камамбер или бри), синьо, по-твърди (гауда, едам) и от най-твърдите (пармиджано, ементал, грюер, шбринц и др.). Върху дъската се подреждат цели парчета, като теглото им се определя от ролята, която ше играят на трапезата. Ако сиренето се сервира като отделно ястие, се предвиждат по 150-200 г на човек, а ако се предлага между основното ястие и десерта, тогава ще са необходими по 25-50 г на човек.

 

Сирената се подреждат по часовниковата стрелка, като най-мекото се поставя най-отпред, на шест часа. Следва сиренето с по-силно изразен аромат, а най-пикантното е последно. Между различните видове сирене трябва да има достатъчно разстояние, за да не поемат аромата си едно от друго.

 

Инструментите за рязане са най-различни. По-меките сирена се режат с нож, чийто връх се раздвоява като вилица. За сините сирена се използва приспособление, наподобяващо тел за рязане на масло, за да не се мачка нежната вътрешна част. Най-твърдите видове сирене се нарязват с масивни ножове с дръжки от двете страни. Пармиджаното дори не се нарязва, а се нацепва или начупва.

 

Различните видове сирене не трябва да се режат с един и същ нож,за да не се цапат" парченцата едно с друго. Ако за всяко парче домакините са предложили отделен нож, това е чудесно. А ако ножът е само един изтрийте го с парче хляб, това го правят даже и изтънчените французи.

 

Сирената с плесен по кората се нарязват така, че парченцата да са малки и да имат плесен отгоре, отдолу и отстрани. Това се прави с цел по-пълноценна дегустация, тъй като вкусът и ароматът на този тип сирена се променя от средата към кората.

 

Кръглият Камамбер се реже на триъгълни парченца от средата (като торта). Бри обикновено се продава на такива триъгълници.

 

Пресните сирена се мажат върху хляб или солени бисквити или се нарязват на шайби.

 

Косумирането започва от най-финото сирене и постепенно се стига до най-пикантното. Ако се пристъпи направо към сирената с по-силно изразен вкус, фините сирена ще се обезличават.

 

За да даде най-доброто от себе си едно сирене, то се изважда от хладилника поне един час преди поднасянето му.

 

Сирената е добре да се сервират с черен пълновърнест хляб, хрупкава франзела и солени бисквити.

 

Купува се толкова сирене, колкото може да се изяде. Ако ви остане сирене, то трябва да се съхранява в помещение с добра вентилация, с влажност 85-90% и температура около 10` С. Там то се нарежда върху дървени лавици (евентуално покрити със слама) и от време на време се обръща. Ако нямате такава място вкъщи, увийте сиренето във фолио за съхранение на продукти и го приберете в отделението за зеленчуци, където температурите са най-високи и то (сиренето) ще продължи, евентуално, цикъла си на зреене. Ако сиренето не се увие, ще настъпи такъв обмен на миризми, че след това ще се наложи да се изхвърли почти цялото съдържание на хладилника. Също така има опасност спорите на плесените от някои видове сирене трайно да се внедрят в хладилника и да облагородят останалите продукти.