В продължение на четири седмици ще ви запознаваме с особеностите на японската кухня, приборите и съдовете за приготвянето й и най-често използваните продукти. Ще ви предложим и речник на най-разпространените термини в японската кулинария. Някои може би ще попитат защо започваме с японска, а не с българска кухня? Тъй като имаме претенцията да станем най-добрият гурме сайт в България, смятаме, че японската кухня е достатъчно високо предизвикателство като начало. Естествено няма да забравим и родното кулинарно изкуство, но всичко с времето си. Пожелаваме ви приятно изкарване на страниците на нашия сайт!

Изкуството на кулинарията е едно от най-древните, неотделима част от културното наследство на човечеството. То се е появило в момента, когато човек е успял да запали огън и да изпече парче месо. Може да се каже, че кулинарията е възникнала в огъня на първобитния човек, но е трябвало да минат хиляди години преди да се превърне в изкуство.

Изкуството на кулинарията се състои в това, да се приготви здравословна, вкусна и добре изглеждаща храна. Здравословната храна трябва да съдържа всичко необходимо за поддържането на жизнеспособността на човек, но също така задължително трябва да е вкусна, да доставя наслада и удоволствие в процеса на хранене.  

Всеки народ има своя национална кухня. Тя се отличава не само със специфични блюда, но и със способността да придава на заимстваните ястия собствен, неповторим вкус. Японската кулинарна традиция се отличава силно не само от европейската, но и от съседните азиатски. Преди всичко тя проявява дълбоко уважение към външния вид на продуктите, които винаги трябва да са с високо качество.

В дълбока древност на олтара на боговете - ками, са полагани дарове от поля, гори и морета: най-свежата риба, зрели класове ориз и плодове т.е. това, което е създадено от самата природа и което не е докоснато от ръцете на кулинара. Като уважение към даровете на природата, японските готвачи се стремят да съхранят първоначалния вкус и външен вид на продуктите.

Етикет на масата и при хранене. В Япония, в някои ресторанти и в много домове, има традиционни ниски маси и въглавнички за сядане.

Преди хранене се казва "итадакимасу" (с благодарност приемам), а след това - "гочисосама дешита" (благодаря за ястието). На много места съща така не е необичайно да се споделят ястията с други хора на масата. В този случай трябва да се отсипе част от храната в собствена чиния с обратната страна на хаши (пръчици за ядене), ако вече са използвани или със специално поставени хаши за целта. Правилното им изпозване е фундаментален елемент от етикета на храненето.

Маниери, които правят изключително лошо впечатлени са: духане на носа, оригане (за разлика от други части на източна Азия), водене на разговор, на теми, за които ние казваме "това беше гнусно". Ще направите добро впечатление, ако: оберете чинията си до последното зрънце ориз (естествено с пръчиците), поставите всички чинии и прибори по същия начин, по който те са стояли при сервирането. 

Стар японски обичай е, когато се пие алкохол, хората да се обслужват един друг и не само това, но и да се проверяват периодично чашите на другите и да се сипва питие, всеки път, когато напитката започне да намалява. Ако някой иска да ви сипе алкохол, ще трябва набързо да изпразните чашата и да протегнете ръка към него с празната чаша. В скъпите и луксозни ресторанти напиването се счита за проява на лош вкус, докато в тези средна ръка това е нормално стига да не се притесняват останалите клиенти. Първата глътка се отпива, едва след като е сервирано на всички на масата и чашите се вдигнат за традиционния поздрав "кампай". Употребата на "чин чин" трябва да се избягва, защото това означава 'пенис' на японски.

нагоре

	... ориз: Вземете купичката ориз в едната ръка и хаши  - в другата и придържайте купичката до устата си, докато се храните. Не сипвайте соев сос върху бял варен ориз.
	... суши: Сипете малко соев сос в малката купичка, предвидена за това. Счита се за много лош маниер да се хаби соевия сос, затова се опитайте да не сипвате повече сос, отколкото можете да използвате. Не е нужно да добавяте уасаби (много люта японска горчица) към соевия сос, защото в парченцата суши има достатъчно, а някои видове суши се консумират без уасаби. Ако въпреки това решите да си сложите, използвайте много малко количество, иначе рискувате да обидите майстора готвач. Ако не сте привърженик на пикантните манджи, помолете да не ви слагат уасаби в сушито. В общия случй се предполага, че едно парче суши се яде на един път. Опитите да се раздели парчето на две части завършват с разрушаване на красиво приготвените топчета. Суши може да се яде с ръце или с хаши.  Ако ви е поднесено нигири-зуши, потопете го в соевия сос, а при гункан-зуши - сипете соса отгоре.
	... сашими: И тук както при суши има малка чинийка за соев сос. Поставете малко уасаби върху парче сашими, но не прекалявайте, за да не развалите вкуса на суровата риба и за да не обидите майстора готвач. Някои видове сашими се сервират с джинджифил на прах вместо уасаби.
	... супа Мисо: Изпийте бульона направо от купичката, а останалото изяжте с хаши.
	... японски спагети: Навийте спагетите на хаши и ги поставете в устата си, след което ги 'изсмуквате' като внимавате да не сърбате много силно. Дръжте купичката близо до устата си, за да не 'изскочат' спагетите навън. Ако са ви сервирали керамична лъжица, използвайте я за бульона, в противен случай го изпийте направо от купичката.
	... къри с ориз: (както и други ястия с ориз и сос) Яденето им с хаши е доста трудно упражнение дори за самите японци, затова често се сервира с широки лъжици, а не с хаши..
	... големи парчета храна: (напр. темпура или тофу) Раздeлете парчетата с вашите хаши или отхапете част от парчето и върнете останалото обратно в чинията.